Кюстендилското село Ломница е сред населените места, които още в ранните години на социализма се сдобива с необходимите за съществуването на всяка община сгради. И ако читалище с името Прогрес се открива още през 1951-ва година, то паралелно с това се стига до откриването на още няколко важни обекта. Сред тях на първо място е пощенската станция, а после идва ред на фелдшерски кабинет и медицински здравен пункт. Типично за този период от историята на страната е създаването на трудовите кооперативни земеделски стопанства. Такова започва да функционира в селото през 1956-та година, което получава името Дружба. Село Драговищица пък изиграва друга роля за населеното място – това се случва през 1979-та. Като цяло тогава ТКЗС-тата са заменени от АПК-та, а заедно в състава на новото сдружение влизат още три села. През 1970-та повечето махали получават и водоснабдяване, а освен това и се прокарва електричество. Селският път и площада са асфалтирани и по този начин – обновени.
Възрожденската църква в Ломница носи името на Свети Георги и се явява първата културно – историческа забележителност с голямо значение за населението. Трикорабна църква, която има по два реда от четири колони, храмът е построен през 1869-та година. За сметка на това се наблюдава формата на половин цилиндър за средния таван, а страничните тавани са плоски. Нартика с колони може да се види ясно от западната страна на църквата – те поддържат отделението за хора. Иконостасът е типичен за ерата на Възраждането – направен е от дърво без резба и в него преобладават мотивите от растително естество. Иван Доспевски по всяка вероятност се заема с изрисуването на иконите – на една от тях ясно личат инициали И.Д. Друга популярна забележителност е оброк с името Св. Спас. Местността Манастира е мястото, където оброкът се намира – това се пада на североизток от селото на километър и седемстотин метра. Малка къща от дърво и дървен кръст бележат мястото на този оброк. Но в селото има поне още две такива забележителности. На първия от тях се прави служба курбан за здраве на Илинден, докато вторият оброк от три страни е заграден от зид и стари дъбове.
Селският събор в Ломница по традиция се провежда един път в годината – обикновено това се случва в първите събота и неделя на септември. Юрдан Мицов е една от родените тук известни личности поне по време на турското робство. Всъщност рождената му година е 1877-ма, а на следващата страната ни се освобождава от османската империя. Той е четник в редиците на Атанас Бабата и един от активните членове на ВМОРО. Пейчо Станков също записва името си сред местните жители, като посвещава живота си на обществена дейност. За селото това е първият избран след Освобождението кмет – мандатът му започва през 1883-та година. Освен посочените оброци, съществува още един, но по-малко популярен. Става дума за този, който се намира в местността кулата на около два км в посока североизток от църквата. На него се отслужва литургия на поне няколко църковни празника, сред които са Спасовден и Света Троица. Други такива празници са Петровден и Голяма Богородица.
